Ето описание на ХКМ от статията на д-р Али Мариан и д-р Юджийн Браунвалд „Хипертрофична кардиомиопатия: генетика, патогенеза, клинични прояви, диагноза и терапия“:

Хипертрофичната кардиомиопатия (ХКМ) е генетично заболяване, което се характеризира с левокамерна хипертрофия, необяснена от вторични причини, и неразширена лява камера със запазена или увеличена фракция на изтласкване. Обикновено тя е асиметрична, като най-тежката хипертрофия обхваща базалната част на интервентрикуларната преграда. Обструкция на левокамерния изходен тракт е налице в състояние на покой при около една трета от пациентите, а при друга една трета може да бъде провокирана. Хистологичните характеристики на ХКМ включват хипертрофия и разстройство на миоцитите, както и интерстициална фиброза. Хипертрофията често е свързана и с диастолна дисфункция на лявата камера.

Нека се опитаме да преведем това на по-разбираем език:

  • ХКМ се причинява от мутация във Вашите гени. Гените обикновено съдържат информация за това как да се създаде здрава клетка, подобно на инструкции в книга. В случая на ХКМ част от информацията в гените липсва или е написана неправилно. За повече информация вижте раздела „Генетика“.

  • Резултатът от тази грешна информация е, че клетките на сърцето ви не са същите като в здравото сърце и не са подредени правилно. Вследствие на това някои части на сърцето започват да растат необичайно (хипертрофия означава уголемяване на орган или тъкан в резултат на увеличаване на размера на клетките му). Това нарастване обикновено не е симетрично и обикновено се изразява най-вече в септума – стената, разделяща дясната от лявата камера на Вашето сърце. Най-обичайното място, където се наблюдава хипертрофия, е основата на преградата (долната ѝ част).

  • Човешкото сърце има две страни – лява и дясна. Дясната изпомпва обезкислена кръв към белите дробове. Лявата страна поема кръвта, която белите дробове току-що са наситили с кислород, и я изпраща обратно в тялото. Когато стената (т.е. преградата, вж. точката по-горе) е станала твърде дебела поради ХКМ, тя може да възпрепятства потока на кръвта. Тогава имаме обструктивна ХКМ, която е налице при около 1/3 от пациентите. При някои други пациенти обструкцията може да бъде провокирана, но не е налице в покой. При някои пациенти изобщо не се наблюдава обструкция, тогава говорим за необструктивна ХКМ.

  • Често срещано явление при ХКМ е образуването на фиброза, при която мускулните клетки губят еластичността си поради образуването на колагенови структури между тях. Причината за това не е точно установена, но се предполага, че е стресът върху мускулните клетки. Фиброзата може да доведе до аритмии и втвърдяване на сърдечната стена, а впоследствие и до диастолна дисфункция – проблем с диастолата, първата част от сърдечния ритъм. Обикновено долните камери на сърцето се отпускат и изпълват с кръв по време на диастолата. Диастолната дисфункция възниква, когато долните камери на сърцето не се отпускат както трябва. С течение на времето тази дисфункция може да доведе до диастолна сърдечна недостатъчност.

Генетика на ХКМ

Нека да разгледаме как генните мутации могат да причинят ХКМ:

Нормални инструкции: Телата ни имат инструкции (гени), които указват на клетките как да произвеждат протеини, които са нещо като градивни елементи на нашето тяло.

Мутации: Понякога в тези инструкции може да има грешки или промени (мутации). В случая на ХКМ има специфични генни мутации, свързани с протеини в сърдечния мускул.

Производство на протеини: Тези мутации водят до това, че клетките на сърдечния мускул произвеждат анормални протеини. Вместо да работят както трябва, тези протеини могат да накарат клетките на сърдечния мускул да нараснат твърде много.

По-дебели стени на сърцето: В резултат на това стените на сърцето стават по-дебели – състояние, известно като хипертрофия. Това може да затрудни ефективното изпомпване на кръв от сърцето и да доведе до проблеми като задух или болка в гърдите.

Накратко казано, генните мутации при ХКМ водят до производството на необичайни протеини, които водят до удебеляване на сърдечния мускул, което затруднява работата на сърцето.

Участващи гени: Сред известните гени-причинители са MYH7 и миозин-свързващият протеин C (MYBPC3) са двата най-често срещани, като заедно са отговорни за приблизително половината от пациентите с фамилна ХКМ. Мутациите TNNT2, TNNI3 и TPM1 са сравнително рядко срещани причини за ХКМ и заедно са отговорни за по-малко от 10 % от случаите. Мутациите в ACTC1 (сърдечен α-актин), MYL2 (лека миозинова верига 2), MYL3 (лека миозинова верига 3) и CSRP3 (богат на цистеин и глицин протеин 3) също са установени, макар и рядко срещани, причини за ХКМ. Доказателствата за причинно-следствената роля на горепосочените девет гена при ХКМ са най-силни.

Мутациите в TTN (титин), TCAP (телетонин), MYOZ2 (миозенин 2), TRIM63 (убиквитин E3 лигаза трипартитен мотив протеин 63 или MuRF1) и FHL1 (четири и половина LIM домена 1) също са били замесени като причини за ХКМ, но се срещат обикновено при спорадични случаи и малки семейства.

Приблизително 60% от пациентите с ХКМ имат ясно разпознаваемо фамилно заболяване.

Специфично ли е заболяването ХКМ за определени групи? Не. ХКМ е заболяване без ясно изразен географски, етнически или полов модел на разпространение. Разпространението на ХКМ се оценява на 0,16 % – 0,29 % (~ 1:625 до 1:344 индивида) сред общото възрастно население. Това означава, че в България има от 11200 до 20300 носителя на гена, причиняващи ХКМ.

Как се предава генът ХКМ? Ако един от родителите има генна мутация, причиняваща ХКМ, той може да предаде този мутирал ген на децата си, когато имат деца. Шансът всяко дете да наследи мутиралия ген е 50/50. Това е като хвърляне на монета – тя може да падне ези (с мутацията) или тура (без мутация).

Важно е да се отбележи, че не всички с ХКМ ген са го получили от родителите си. Понякога мутацията на гена може да се появи за първи път при даден човек и той да стане първият в семейството си, който има това заболяване.

Речник на термините

Алкохолната септална аблация е техника за сърдечна катетризация, предназначена за намаляване на препятствията пред изхвърлянето на кръв от сърцето. При тази техника се предизвиква миниатюрен контролиран миокарден инфаркт, убивайки зоната от сърдечния мускул, отговорна за препятствието, и в крайна сметка карайки го да фиброзира и да стане по-малко плътен. Техниката е подобна на коронарната ангиопластика и използва подобно оборудване. Използват се проводници и балони за локализиране на септичната артерия, захранваща болния мускул, под флуороскопски (рентгенов) и ехокардиографски (ултразвуков) контрол, след което в артерията се влива малко количество чист алкохол, за да се предизвика миниатюртният инфаркт.

Ангиографията или артериографията е медицинска образна техника, използвана за визуализиране на вътрешността на кръвоносните съдове и органите на тялото, особено на артериите, вените и сърдечните камери. Традиционно това се прави чрез инжектиране на контрастно вещество в кръвоносния съд и визуализиране с помощта на рентгенови техники, като например флуороскопия.

Предсърдното мъждене (ПМ) е неправилен сърдечен ритъм (аритмия), който се характеризира с бързо и нередовно биене на предсърдните камери на сърцето. Често започва като кратки периоди на необичайно биене, които с течение на времето стават по-дълги или непрекъснати. Може да започне и като други форми на аритмия, като например предсърдно трептене, което след това се трансформира в ПМ. Епизодите могат да бъдат безсимптомни. ПМ може да се случва на кратки епизоди или да е постоянно състояние.

Бета-блокерите (бета-блокери, β-блокери и т.н.) са група лекарства, които се използват предимно за овладяване на нарушен сърдечен ритъм и за предпазване на сърцето от втори инфаркт (миокарден инфаркт) след първия инфаркт (вторична профилактика). Те се използват широко и за лечение на високо кръвно налягане (хипертония), въпреки че вече не са първи избор за първоначално лечение на повечето пациенти. Някои широко използвани марки бета-блокери са атенолол, бизопролол, метопролол и надолол.

Блокерите на калциевите канали (БКК), антагонистите на калциевите канали или калциевите антагонисти са група лекарства, които нарушават движението на калция (Са2+) през калциевите канали. Блокерите на калциевите канали се използват като антихипертензивни лекарства, т.е. като лекарства за понижаване на кръвното налягане при пациенти с хипертония. БКК са особено ефективни срещу сковаността на големите съдове, една от честите причини за повишено систолично кръвно налягане при пациенти в напреднала възраст. Блокерите на калциевите канали също така често се използват за промяна на сърдечната честота (особено при предсърдно мъждене), за предотвратяване на периферен и мозъчен вазоспазъм и за намаляване на гръдната болка, причинена от ангина пекторис.

Дизопирамид (търговски наименования Norpace и Rythmodan) е антиаритмично лекарство, което се използва за лечение на камерна тахикардия. Той е блокер на натриевите канали и поради това е класифициран като антиаритмично средство от клас 1.

Ехокардиографията, ехокардиограмата, сърдечната ехография или просто ехографията е ултразвуково изследване на сърцето. Това е вид медицинска визуализация на сърцето, при която се използва стандартен ултразвук или доплеров ултразвук.

Електрокардиографията е процес на изготвяне на електрокардиограма (ЕКГ или ЕКГ). Електрограмата на сърцето е графика на напрежението в зависимост от времето на електрическата активност на сърцето, получена с помощта на електроди, поставени върху кожата. Тези електроди откриват малките електрически промени, които са следствие от деполяризацията на сърдечния мускул, последвана от реполяризация по време на всеки сърдечен цикъл (сърцебиене). Промените в нормалната ЕКГ картина настъпват при многобройни сърдечни аномалии, включително нарушения на сърдечния ритъм.

Имплантируемият кардиовертер-дефибрилатор (ICD) или автоматичният имплантируем кардиовертер-дефибрилатор (AICD) е устройство, което може да се имплантира в тялото и да извършва кардиоверсия, дефибрилация и (в съвременните версии) кардиостимулация на сърцето. Поради това устройството е в състояние да коригира повечето животозастрашаващи сърдечни аритмии.

Септалната миектомия е кардиохирургично лечение на хипертрофична кардиомиопатия (ХКМ). Операцията на открито сърце включва отстраняване на част от септума, която пречи на притока на кръв от лявата камера към аортата.

Обструкция – в зависимост от това дали изкривяването на нормалната анатомия на сърцето причинява обструкция на оттока на кръвта от лявата камера на сърцето, ХКМ може да се класифицира като обструктивна или необструктивна.

Септум (от латински – нещо, което затваря; множествено число септи) е стена, разделяща кухина или структура на по-малки. Септумът на сърцето разделя лявата и дясната му страна.

Развитие на заболяването

Етап 1

Етап 2

Етап 3

Етап 4

цъкнете на всеки етап, за да научите повече

Лечение на ХКМ

Живеем в нова, вълнуваща ера в откриването на нови методи за лечение на ХКМ. Доскоро всичко, което можеше да се направи, беше да се овладеят симптомите на ХКМ по един от следните начини:

1. Лекарства:

  • Бета-блокери: Тези лекарства помагат за намаляване на сърдечната честота и кръвното налягане, като облекчават натоварването на сърцето.

  • Блокери на калциевите канали: Тези медикаменти също могат да помогнат за отпускане на сърдечния мускул и подобряване на притока на кръв.

  • Антиаритмични средства: В някои случаи могат да бъдат предписани лекарства за контрол на нарушен сърдечен ритъм.

2. Хирургични процедури:

  • Септална миектомия: Тази хирургична процедура включва отстраняване на част от удебеления сърдечен мускул, за да се подобри притокът на кръв.

  • Алкохолна септална аблация: Тази минимално инвазивна процедура включва инжектиране на алкохол в артерията, захранваща удебеления сърдечен мускул, за да се предизвика контролирано увреждане и да се намали обструкцията.

Тези хирургични процедури трябва да се извършват от опитни хирурзи в центрове с голям брой пациенти.

3. Имплантируеми устройства:

  • Имплантируем кардиовертер-дефибрилатор (ICD): При хора с риск от животозастрашаващи аритмии може да се имплантира ICD, който да следи и регулира сърдечния ритъм.

  • Пейсмейкър: В някои случаи може да се препоръча пейсмейкър, който да контролира сърдечната честота и ритъм.

4. Промени в начина на живот:

  • Ограничаване на физическата активност: Някои хора с ХКМ могат да бъдат посъветвани да ограничат физическата си активност, за да намалят риска от усложнения.

  • Управление на лекарствата: Придържането към предписаните лекарства е от решаващо значение за овладяване на симптомите и предотвратяване на усложненията.

5. Редовно наблюдение:

  • Хората с ХКМ често се нуждаят от редовни прегледи и наблюдение, за да се оцени сърдечната им функция и да се коригира лечението, ако е необходимо.

Последните години обаче донесоха нови вълнуващи възможности за лечение на основното заболяване. През 2023 г. Европейската комисия одобри Camzyos (с активно вещество mavacamten) за употреба в Европейския съюз при пациенти с обструктивна ХКМ. Молекулата е инхибитор на миозина, насърчаващ енергоспестяващо и свръхрелаксиращо състояние, което се изразява в намаляване на обструкцията и подобряване на налягането на сърдечно пълнене. Camzyos е собственост на и се разпространява от Bristol Myers Squibb. Молекула с подобно действие, aficamten, понастоящем (към края на 2023 г.) е в късен етап на изпитвания за обструктивни и необструктивни форми на ХКМ. Cytokinetics, компанията, която е разработила aficamten, очаква одобрение през 2024 г. Лечението с малки молекули е показало отлични резултати при пациентите и е реална алтернатива на хирургичните решения за обструктивна ХКМ..

Друга вълнуваща тенденция е появата на генните терапии. Например, в началото на 2023 г. Tenaya Therapeutics започна проучване фаза 1 на TN-201, генна терапия на базата на аденоасоцииран вирус (AAV), предназначена за лечение на възрастни и деца с ХКМ, дължаща се на мутации на гена MYBPC3, най-разпространената форма на генетична ХКМ.  Терапията има за цел да се справи с основната причина за заболяването, като достави напълно функционален ген MYBPC3 за възстановяване на нормалните нива на протеина MYBPC3 с надеждата за потенциално спиране на прогресията на заболяването и обръщане на хода на генетичната ХКМ след еднократно лечение!